His name is Robert Paulson!

The 1st rule of Fight Club is, you do not talk about Fight Club!
The 2nd rule of Fight Club is, YOU DO NOT TALK ABOUT FIGHT CLUB!

Всеки средностатистически човек би се досетил за какво става въпрос след като прочете първите два реда отгоре че и самото заглавие на публикацията. Но все пак ще поясня още веднъж за недоразбралите. Тези няколко цитата са от филма спечелил си противоречива слава от момента на излизането му до сега... Или с други думи "Боен Клуб".
Няма да се впускам в излишни размишления по тема "идеята вплетена в лентата" защото, повярвайте ми, ще има доста да си пиша а в момента ме мързииии... Какво да се прави... Вместо това, ще давам по същина и ще запиша няколко от цитатите във филма, които успяха да ми направят най-голямо впечатление или просто съм успял да запомня по някаква причина.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
разказвач: Когато страдаш от безсъние  нищо не е реално. Всичко е толкова далечно. Всичко е копие на копие на копието.
Когато изследването на космоса напредне, корпорациите ще са тези, които ще дават имената. Звездният куп Ай Би Ем (ABM), галактиката Майкрософт, планетата Старбъкс.\

разказвач: Това е твоят живот и той изтича с всяка изминала минута.

разказвач: Ако се събудиш по различно време, на различно място, дали се събуждаш като различен човек?

Тайлър Дърдън: Евакуация при 10,000 метра височина. Илюзия за сигрност.

Тайлър Дърдън: Знаеш ли защо поставят кислородни маски в самолета? Кислородът унася. При случай на катастрофа, панически поемаш дълбоки глътки въздух. Внезапно ставаш радостен, спокоен, примиряваш се със съдбата си.

Тайлър Дърдън: Знаеш ли, че като смесиш бензин и замразен портокалов сок, можеш да направиш напалм?

Тайлър Дърдън: Това помага ли ти? -Кое? - Да бъдеш умен? -Много. -Давай в същия дух тогава.

Тайлър Дърдън: Знаеш ли какво е пухения юрган? Завивка. Просто завивка. Защо ни е на хора като теб и мен да знаем това? Това жизнено важно ли е за нашето оцеляване? Не... Тогава какво сме ние? -Не знам. Консуматори? - Правилно. Ние сме консуматори!

Тайлър Дърдън: Убииства, престъпност, бедност. Тези неща не ме засягат. Това което ме интересува са лъскавите списания, телевизия с 500 канала, името на някой си на бельото ми, виаграта...

Тайлър Дърдън: И майната му на канапето ти на зелени райета. Аз казвам - не бъди съвършен. Стига си бил перфектен. Аз казвам - нека да еволюираме. Нека всичко си тече.

Тайлър Дърдън: Нещата които притежаваш, в крайна сметка притежават теб.

разказвач: Чуй това. Това е статия писана от органа на първия човек. - "Аз съм мозъчния ствол на Джак. Без мен, Джак не би могъл да контролира сърдечният си ритъм и дишането." - Има цяла поредица от тези. - "Аз съм зърното на Джил...", "Аз съм дебелото черво на Джак." -"Хванах рак. Убих Джак."

разказвач: Можеш да погълнеш половин литър кръв преди да повърнеш.

разказвач: Беше изписано по лицата на всички. Тайлър и аз просто го извадихме на показ. Беше на езика на всеки. Тайлър и аз просто му дадохме име.

разказвач: Момчето от работата, Рики, не можеше да запомни дали е поръчал химикалки с черно или синьо мастило. Но Рики беше бог за десет минути когато преби шефа на местната ресторантьорска гилдия.

разказвач: В Боен Клуб не си същия, какъвто си извън него.

Тайлър Дърдън: Самоусъвършенстването е мастурбация... и самоунищожение...

разказвач: Това твоята кръв ли е? -Част от нея, да.

разказвач: Долавях го във всяко враждебно лице. "Да, това се белези от бой.", "Да, с тях се чувствам удобно." Изоставяш луксозния апартамент и всички горящи светски вещи, преместваш се в разнебитена къща насред радиоактивната част от града и в къщи те посрещат с това...

Тайлър Дърдън: Балансът на солите трябва да е точен, така че най-добрите мазнини за направата на сапун са човешките. -Чакай, какво е това място? -Клиника за липосукция!

Тайлър Дърдън: Без болка и саможертва, няма да имаме нищо. -Отивам в пещерата да намеря животното, което ми дава сили. -Не! Не прави както онези мъртви хора правят! Хайде! -Разбрах смисъла! -Не! Чувстваш преждевременно просветление. Това е най-великият момент в живота ти, а ти си някъде другаде. -Не съм! -Млъкни! Бащите ни са били модели за господ. Ако бащите ни са ни отритнали, това какво ти говори за Господ? Слушай ме. Трябва да обмислиш възможността, че Господ не те обича. Никога не те е искал. И по всяка вероятност, те мрази. Това не е най-лошото нещо което може да се случи. Ние не се нуждаем от него! -Съгласен съм! -Майната му на проклятието и на спасението. Ако сме нежеланите деца на господ, нека бъдем такива! -Ще взема вода! -Можеш да използваш вода и да стане по-лошо или да използваш оцет за да неутрализираш киселината. -Моля те, пусни ме! -Първо, трябва да се предадеш. Първо, трябва да разбереш, не да се страхуваш, да разбереш, че някой ден ще умреш. -Не знаеш как боли! -Само след като изгубим всичко сме свободни да направим каквото и да е. -Добре. -Поздравления. Сега си с една стъпка по-близо до дъното.

To Be Continued...

Моя живот - Съдба или избор?

Както неизвестния автор на есето което прочетох в интернет, е започнал темата със свободата, така и аз реших да започна със същата мисъл че, свободата е равна на живот, но с малко по-различен подход. Светът много се промени през последните 10-15 години и заедно с него се промени и разбирането за свобода. Всеки един от нас си мисли че живее в пълна свобода и че контролира живота си със своите собствени избори и решения, но истината е съвсем различна. Всъщност много малко от хората живеят... по-голямата част от тях просто съществуват, а разликата между двата термина е огромна. Човешкия вид е устроен така че да се подчинява сляпо на по-висшата фигура, по този начин елиминирайки всяка възможност за мнение и избор. Някои вярват в съдбата, други вярват че такова нещо като съдба не съществува и, че ние самите градим бъдещето си. Според мен истината е че съдбата не е въпрос на шанс, а въпрос на избор, и че двете неща са свързани. С времето някои хора се научават че не могат да се уповават само на "съдбата" и да очакват добър резултат. Точно там е и проблема на нашето тъй наречено общество - тъй нареченият "Синдром на коня с капаци". Много по-лесно е да вярваш че "бог" или които и да било "създател" те е пратил на земята с някаква цел, и от теб се иска да само да изчакаш правилния момент в които да блеснеш, отколкото да вземеш нещата в свои ръце и да направиш нещо с което да те запомнят. Важно е да знаем че ние самите градим съдбите си и че всяко едно наше действие би могло да ни повлияе години след това. А не че съдбите ни са написани на някакво незнайно парче хартия на някакъв незнаен край на далечна пустиня пазена от нещо опасно и тем подобни щуротии. Хората определят събитията предвещаващи успеха (или падението) на даден индивид като съдба, без дори да се замислят че причината за това нещо е изборът или поредицата от избори на въпросния индивид а не хартийките в незнайната пустиня. Всеки може да нарича развръзката от някаква поредица от събития както си иска - съдба, съвпадение и т.н. Както е казал един велик човек - "Векове наред философите блъскат главите си с въпроса може ли човек да ръководи живота си и да бъде господар на делата си или съдбата винаги има последната дума!" Най-добрия избор които човек може да направи е да живее така както иска, а не така както другите искат или както ужкем му е писано.

Това е мнението ми по въпроса за съдбата и избора, а и много ми се спи в момента тъй че ни мъ болка дали написаното отгоре е свързано или не... Пиша го така както бих го казал на глас... :) (Темата е за есе така или иначе...)

Monster-WoW Comment

Monster WoW – Quality, Stability, Community..

This 3 words await you in the home page of the WoW Private server “Monster-WoW”… Unfortunately quality and stability are not among the best features that the server provides to the players or just the Forum users. I can’t talk about Community because there are pretty good and helpful players ingame. Lets talk about quality.
Ok.. What is the first thing me and the most players encounter when they reach level 10-20 and above? Its the amount of not working or bugged quests in the world. The second thing is the lots of bugged achievements and proffesions… Who wants to play in a Cataclysm server without Archaeology or missing ores and herbs… Its almost impossible to easy level up your proffesions in Monster-WoW (Especially the gathering professions like Herbalism and Mining). I know its Cataclsym server on patch 4.0.6a but this does not justify the tons of bugs in the DBC of the sever… Why do WoW-Freakz (another Cataclysm server on patch 4.0.6a) managed to fix archaeology or the achievements? The secret of Monster-WoW’s is his greedy staff and mostly the owner. The server has a enormous Donating Shop which includes the so called “Mount Stable”, “Goblin Workshop” and “Old Items” feature… There are number of ways you can donate money in the server – PayPal, Credit Card and SMS Donating. The easyest way to donate is by SMS and thats why this payment way is most expensive. Instead of trying to fix the main Cataclysm proffesion or just some quests and achievements, the owner just becomes more greedy.. This is what is pulling the server down. If you check the forums you will encounter lots of threads of players that quit Monster-WoW.. Whats the reason? I dont think its their new bike ot sudden obsession in Mine Craft…
The stability of the server is good but not good enough… If you dont believe me, just try to play one hour and if the server doesnt crash or even have a little lag in one moment, come back to the forum and insult my false post. Ok lets think for a minute.. What is the owner doing with all this money from donating? Why is he doesnt try to buy a good machine to handle the “enormous” traffic in the server? I’m just saying.. If he try, there would be no lag, or at least less lag and crashes…
I’m a little intoxicated, I’m not gonna lie. So its Friday and its 13:00 PM… Thats it from me, now I will mail this to my friend Sonesguard and I’ll go have a shower.

Rook a.k.a. Bloodyworg

Има ли бъдеще книгата в епохата на глобалните технологии?

Живеем в епохата на модернизма където интернета играе главна роля в обмена на информация, а класическите методи за постигане на знания като книгите, биват пренебрегнати. Защо? Едни казват че намирането на дадена информация чрез интернет (и напоследък под “интернет” главно се визира Google) става много по-бързо и лесно отколкото да прелистиш 1-2 тома. Други се водят по една по-проста теза, а именно -  Интернет не хваща прах а книгите да. Малка част от хората в глобален мащаб са “за” четенето на книги а по-скоро предпочитат да попитат чичо Google за терзанията си, тъй като той “винаги” им дава “точна” информация за който и да било въпрос. За щастие все още има хора който подържат идеята за писането и четеното на книги жива. Някои хора от така наречената “компетенция” дори твърдят че интернет е бъдещето на света и че хартията е една отживелица от миналия век. Проблема при тези индивиди е че досега информацията е била скрита от тях по някакъв начин известен само на тях самите, и че СЕГА, в епохата на интернета те изведнъж имат достъп до меко казано всичко. Тук идва на лице и друг проблем който стана известен съвсем наскоро – Оглупяваме ли от интернет? Отговорът на този въпрос е относителен.  Както написах в началото, интернет ни предоставя много по-бърз и свободен достъп до дадена информация и повечето хора приемат  това за даденост, докато в миналото знанията са били строго пазени, и е било истинска привилегия човек да бъде избран да получи достъп до тях. Отговорът е относителен заради самата мотивация на даден човек, да прочете няколко статии, да обсъди някой и друг въпрос с други хора във форумите и в крайна сметка да научи  нещо ново или просто да препише или по-лошо, да отпечата нужния му документ, без дори да си прави труда да седне и да го прочете. При книгите е почти същото. Проблема е в мотивацията. Но като цяло за книгите лично аз мисля че имат бъдеще много по-занапред докато има хора които да пазят романтичната идея за четенето.
В крайна сметка нито една нова машинка не може да замени добрите стари прашни страници. Освен ако обаче  броят на астматиците не се повиши… тогава идеята отпада.

П.С. - Темата е кратка защото ми бе възложено да я напиша под формата на есе по предмета Свят и Личност и не е написана специално за блога.

Илиян Ангелков (Rook)

WoW: Mists of Pandaria - Jade Forest Preview!

The Jade Forest (Нефритената Гора) е зона, в източна Pandaria, граничеща с Долината на Четирите Вятъра (Valley of the Four Winds) на югозапад и Върхът Кун-Лай (Kun-Lai Summit) на северозапад. Представлява буйна тропическа гора с величествени каменни кули, типични за цивилизацията на Пандарените (The Pandarens).

Храмът на Нефритената Змия (The Temple of the Jade Serpent) се намира в източната част на зоната, и това е първият Dungeon с който ще се запознаете след като навлезете в Pandaria.

За разлика от предишните два експенжъна, където играчите можеха да решат къде да отидат, Нефритената Гора (The Jade Forest) е единствената начална зона в новия континент, както Hellfire Peninsula беше в Outland в The Burning Crusade.Самата зона е 50% по-голяма от Twilight Highlands.

=========================================================================

История:
След опустошителна морска битка, оцелелите войни на Алианса и Ордата били отнесени на зелените брегове на Нефритената Гора. Заобиколени от дървета те трябвало да сключат съюз с местните племена с цел да оцелеят в тази нова земя. По пътя си те се срещнали с Пандарените (The Pandarens)... Както и с други раси, които защитавали и оформяли Пандария (Pandaria).

Алианса и Ордата се съюзили с коренните жители на тази земя, и се включили във война която щяла да определи не само бъдещето но Нефритената Гора, но и на цяла Пандария.

=========================================================================

География:
По настоящем Нефритената Гора е зелена и буйна. Високите кули на Пандарените маркират района и крайбрежните зони, и флората е изключително разнообразна. Пандаренските сгради като, храмовете, манастирите и земеделските земи са на видно място и очароват посетителите на този нов, обвит в мъгли континент. На някои места, могат да бъдат намерени древни руини от империята Mogu - един пример са останките на Gan Shi в северната част на гората. След като двете враждуващи раси от Азерот пристигнали в скрития континент, те започнали да строят укрепленията си по крайбрежието и дори навътре в самата гора. The Wayward Landing - базата на Алианса е изградена на южните брегове на континента а Hellscream's Hope - базата на Ордата се намира в северозападната част на гората. На изток има храм и паметник, посветени на Нефритната Змия Yu'lon, но поради освобождаването на негативни енергии, храма бива нападнат от империята Sha и нейните и слуги и в крайна сметка, унищожен.

Карта на Нефритената Гора
(Map of the Jade Forest)

Мъже + агресивни игри = взривоопасна комбинация!

Ново проучване сочи, че мъжете, които играят игри с насилие и след това мислят за тях в следващите 24 часа, са по-агресивни от:

• Мъжете, които играят същите игри, но не мислят за тях;
• Мъжете, които играят игри без насилие;
• Всички жени, дори онези, които играят игри с насилие и мислят за тях;

Данните за необичайното откритие са публикувани в "Social Psychological and Personality Science" (Журнал за науката, социалната психология и личността). Проучването е проведено, от Брад Бушман от Щатския Университет на Охайо и Брайън Гибсън от Университета на централен Мичиган (и двете висши учебни заведения се намират в САЩ). Двамата учени изследват две групи от равен брой колежани. Едната играе игри с насилие като "Mortal Kombat", а другата - такива без насилие като "Guitar Hero". След това на случаен принцип половината от общия брой студенти получават задачата да мислят как могат да подобрят представянето си на играната игра. След 24 часа учените тестват нивото на агресия при всички. Ето как протича любопитното измерване според Брад Бушман:

"Участниците в проучването се състезават по двойки за изпълнението на определената задача. Победителят има право да накаже загубилия, като му пуска силен шум през чифт слушалки. Нивото но звука варира от 0 до 105 децибела (което се равнява на противопожарна аларма). Победителят решава и колко дълго да трае аудио атаката."

В рамките на проучването се оказва, че мъжете, които играят игри с насилие и после мислят за тях, са по-агресивни в наказанията от всички останали участници. Жените не показват разлика в нивото на агресия, независимо какви игри играят и дали мислят за тях.

Обсадата на Оргримар (Siege of Orgrimmar)

...или обратната страна на медала.

На 19 март Близард премахна информационната забрана, която тегнеше над новия експенжън на World of Warcraft: Mists of Pandaria. Една от големите новини бе, че последния пач от експенжъна ще включва Raid в самата столица на Ордата : И той ще се казва "Обсадата на Оргримар" (Siege of Orgrimmar). И докато много от играчите бяха щастливи, че това е добро развитие на историята, други останаха крайно скептични. Защото - хайде да бъдем откровени. Винаги ще има критици. Винаги ще има хора които са недоволни от това, което Blizzard прави, защото в една голяма общност ти не можеш да задоволиш всеки един човек. Но независимо, че винаги ще има недоволни, в същото време не означава че, страховете на хората трябва да бъдат пренебрегнати. Има страхове, които са напълно основателни: че Mists of Pandaria може да повтори грешките от миналото.

От информацията, с която разполагаме до момента, става ясно че, Garosh Hellscream най-вероятно ще попадне под влиянието но мистериозната раса, наречена Ша. Тези същества придобиват сила от негативните емоции, като например съмнението, и използват тази сила, за да покварят другите около тях. В края ня краищата Гарош ще прекрачи някакъв праг, може би разрушаването на Терамор, може би нещо по-близо до собствения му дом - като например убийството на Варок Саурфанг ... Това нещо ще убеди Трал, че е време да разкара Гарош от трона на Оргримар. Това е историята на Raid-a откъм страната на Ордата, а пък откъм страната на Алианса най-накрая ще стане ясно че се намират във война. Има доста проблеми с историята, разказана по този начин ... Знам... (gunshot)

Например някои от играчите на Ордата се притесняват (от относително невероятния сценарий), че ако King Varian Wrynn е в състояние да размаже вратите на Оргримар и да обезглави лидера, тогава тази нация (на орките) е заплашена да потъне в историята. Възможно е територията на Ордата да бъде анексирана към Алианса, за да се даде възможност в следващия експенжън да се групират играчи от Ордата и Алианса и да играят заедно. Докато подобно развитие на сюжета е невероятно, тук става въпрос за един много първичен страх да не изгубим идентичността си в играта, нашата принадлежност.

Другият, многократно по-вероятен сценарий е следният: Играчите на Алианса се притесняват, че Mists of Pandaria ше бъде повторение на втората част на експенжъна Cataclysm, в който от гледна точка на историята няма нищо по различно от "Спаси Трал от собствения му гняв" и "Помогни на Трал да се превърне в пазач на земята!" ... по този начин в Cataclysm играчите на Алианса се чудеха защо изобщо трябва да помагат на кръвния си враг... Но ако в Mists of Pandaria новия raid се превърне в нещо като "Помогни на Трал да победи Гарош", това ще се окаже пирон в ковчета на Алианса - Алианса ще се превърне окончателно в скучна фракция, коята съществува само, да помага на Зеления Исус (Трал) да се извиси към по-голяма слава и почит. Blizzard вървят по ръба на бръснача и дори нямат добра причина да го правят...

Извинявам се ако някъде съм допуснал правописна или пунктуационна грешка. :)
Rook =)